Съюзът на погребалните фирми в България е най-старата, най-голямата и широко представена в цялата страна организация в бранша на траурните и погребалните услуги в България, член е на Българската търговско промишлена палата и национален член за България на Международната федерация на погребалните асоциации.

Новини на СПФБ

Председателят на Съюза на погребалните фирми в България и ковчежник на FIAT-IFTA Атанас Аргиров: Гордеем се с това, което създадохме!

След като стана ясно, че на 7, 8 и 9 юни във Варна България ще бъде домакин на 52-ия FIAT-IFTA ICD (International Council of Direction), както и на срещата на Съюза на погребалните фирми в България по повод 30-годишнината от създаването на организацията, за които БЛИЦ първи писа, вече са факт и първите отзиви от форума, събрал авангардни представители на погребалния бизнес от цял свят.

Представяме ви Атанас Аргиров, председател на Съюза на погребалните фирми в България и ковчежник на FIAT-IFTA, Силвано Урчуоли, собственик на „София Крематориум” АД, собственик на погребална компания в Италия и производител на луксозни ковчези и делегатите на форума.

- Г-н Аргиров, с какво най-много се гордеете през годините като председател на една организация, която празнува своя 30-годишен юбилей?

- Аз и моите колеги и приятели в Съюза се гордеем с това, че създадохме и утвърдихме една организация, в която има разбирателство, колегиалност, етичност и, мога да кажа смело, приятелство. Хора, които си помагат. Има желание да се налагат нови стандарти и положителни практики в тази индустрия.

- Как се чувствате, когато прочетете в медиите за скандали, свързани с некоректни погребални фирми?

- Като всички нормални хора – не одобряваме такива действия, осъждаме ги и, където има възможност, взимаме мерки. С наши членове подобни случаи са невъзможни.

От нашите членове такива няма. Говорим за други. Опитваме се косвено чрез други колеги да им дадем съвет, обясняваме, че не трябва да се нарушават правилата. Или както в случая с Банкя на практика, с нашето съдействие, съдействието на Съюза, успяхме да предотвратим потулване на случая и не си тръгнахме от мястото докато не пристигнаха следователи от прокуратурата и полицаи, които да започнат истинско разследване, защото на място е имало определени лица от МВР със сега заподозрения, който вече е обвинен, на едно място и на въпроса: „Какво правят там?“, те са отговорили нещо, което не е адекватно така подвеждащо.

Аз и тогава бях казал, че най-вероятно са правили опит да потулват случая като направят или преместване на тленните останки на друго място или да ги закарат на централни гробища и да ги погребат в нови гробове като хора – бездомници, защото на практика те имат смъртни актове.

- В тази връзка, Съюзът има ли някакви възможности да коригира подобни явления?

- Не, Съюзът няма правомощия. Ни сами се борим срещу тези порочни практики. Често борбата, както и в последния случай, първо рефлектира върху нас. Започват проверки защо сме се намесили там, където не ни е работа.

- За Вас, лично, какво означава фактът, че България е домакин на 52-рата среща на борда на международната погребална федерация FIAT-IFTA ICD?

- Това е най-голямата ми мечта. И за мен, и за колегите. Стара мечта: да получим възможността да организираме такава среща на такова международно ниво. Ние сме радостни и щастливи от това, което се случва.

Преди малко имахме закрито заседание на борда, на което изразих нашата благодарност към целия Борд, че ни даде тази възможност да проведем и организираме това мероприятие в България и това е чест и привилегия към държавата, която организира такова събитие.

Следващото събитие 2024 е в Краков, а през 2025 ще бъдем в Япония. През 2026 срещата ще се провежда в САЩ.

- Каква е ролята на ковчежника в Международната Федерация на компаниите от погребалния бизнес?

- Бордът на световната организация се състои от 6 действащи офицери, един от тях е българин. Подчертавам, че името Атанас Аргиров в случая не е важно, важно е, че ковчежникът е българин. Бордът е съставен от президент, трима вицепрезиденти, секретар и ковчежник.

Ковчежникът е длъжност, която отговаря за финансите, контролира изпълнението на финансите и понеже организацията е регистрирана по холандското законодателство, регламентът е такъв, че световната организация по принцип се води на ковчежника на организацията.

Има процедура, според която на всеки три месеца се извършват определени проверки, в които трябва да получим активизации от тяхната палата, във вид на специален номер, с който имаме разрешение да извършваме каквато и да е дейност в Холандия.

Контрол във финансите, заверка, изготвяне на бюджета на организацията и контрол на неговото изпълнение. Секретарят изпълнява анминистративни функции. Тези две длъжности са избираеми, но не са изборни както са президента и вицепрезидента.

За да станеш президент трябва да минеш през всички етапи на вицепрезидентството. Първи го избираме за трети вицепрезидент за две годиин, след това става втори вицепрезидент за две години и едва след това може да стане първи, а след шестата година може да се кандидатира за президент на световната организация.

Като на мястото на третия вицепрезидент избираме друг, а длъжността секретар и ковчежник могат да бъдат постоянни. Могат и да бъдат сменени, разбира се, ако не си вършат работата.

- Какво е най-важно за Вас в сферата на погребалните услуги?

- Ще повторя. Най-важното нещо е един ден политическата ни класа да приеме нашите предложения за приемане на специален закон за траурната дейност. Бяхме внесли такъв закон. В него е необходимо да бъде регламентирана цялата материя, която обхваща тази дейност, защото тя е огромна.

Всичките нормативи са пръснати в няколко закона, които на практика създават в някои моменти и проблеми, несъответствия и различно тълкуване. Ако има специален закон, нещата ще бъдат много по-добре регулирани. Даже и да не е перфектен този закон ще има устав, върху, който ще се стъпи и нататък винаги могат да се направят някакви корекции. В момента няма нищо.

Всеки може да реши да прави каквото си поиска. Единственото, което го възпира в момента, това е човешкото, моралното, но моралът не е обект на правото, както знаем. Трябва да има регламент.

Ние сме една от малкото държави е Европа, в която няма специален закон за погребалната дейност. Аз съм участвал в изготвянето на Европейския стандарт за погребални услуги, който през 2006 го преведохме и направихме български стандарт.

През 2006 година приехме първия. След 10 години всеки стандарт може да бъде променян. В Европа и през 2018 участвахме в заседание във Виена.

През 2018 направихме допълнителните промени. Този стандарт го използвахме за изготвянето на закона за проекта, обсъждахме го на няколко кръгли маси и накрая се намериха група лобисти, подкрепени от общински структури, които не искат да се наруши статуквото и да се отнеме монопола, който все още имат в по-големите градове. Имам предвид София, Варна, Бургас.

Спряха закона на 1-во четене в залата, което е жалко. Много жалко. И пак казвам, това е най-важното. Трябва да има лиценз за погребалната дейност, образователна степен, определена база, изисквания. Не можеш просто ей така да правиш нещо толкова важно за хората в един тежък момент от живота им. Квалификация, експертиза.

Сега всеки може да започне, и след 5-6 месеца си мисли, че разбира повече от всички останали. Прави каквото си иска, а хората започват да коментират, че нещата са извън контрол, че тези хора ги мародерстват. Да, сигурно има такива хора, но ние като Съюз доказахме, че не само общините извършват коректно дейността си.

Ние даже многократно сме доказали точно обратното. Ние извършваме коректно задачите си, а често общинските фирми злоупотребяват с гробни места, с пари под масата, за да получиш на централни гробища в София парцел за погребение.

Няма да коментирам Бургас, където общината си е дала на собственото търговско дружество концесия без търг и без процедура. Не може да дадеш на собственото си дружество концесия, за мисля, че беше 25 години. Това е прецедент за правото. Юристите трябва да учат как не трябва да се прави нищо подобно. Но, там така са решили.

- Очаква ли се в бъдеще да бъде приет закона?

- Винаги имам надежда. Без надежда накъде отиваме. Просто може би съм най-големият оптимист, за да не се отказвам толкова години. Първата ни точка винаги е работа, лобиране за прокарване на закон за погребалната дейност.

Делегатите отговориха на въпроса как се съчетават културните традиции в погребенията с предизвикателствата на 21-ви век

Прочетете пълното интервю