Новини на СПФБ
Призрачен брак: Сватби между живи и мъртви все още се случват в Китай
За много китайци предците не само се почитат, но и се смята, че трябва да се полагат грижи за нуждите им и след смъртта. Често се изгарят хартиени имитации на пари или модели на луксозни коли, в случай че починалият би имал нужда от джобни пари или стилно превозно средство в отвъдното, пише The New York Times.
Но в пресъхналите каньони на Льосовото плато край Жълтата река някои родители, загубили синовете си, правят още по-необичайни неща. За да осигурят покой на починалия си син в отвъдния свят, те търсят починала жена, която да стане негова „небесна булка“. След като тялото бъде намерено, двойката се погребва заедно, сякаш са семейство.
„Такива случаи не са рядкост, особено когато умират млади хора или тийнейджъри“, разказва 48-годишният Ян Хушън, пътуващ погребален агент в региона. Последно е присъствал на такава церемония през пролетта. „Работя в тази сфера от седем-осем години и съм виждал всичко.“
Този китайски обичай е известен като мингхун — брак след смъртта. Изследователи посочват, че практиката произлиза от традиционния китайски култ към предците, според който душите на мъртвите продължават да съществуват и живите носят отговорност да задоволят желанията им — в противен случай ги очакват последствия.
В традиционната китайска култура се вярва, че човек, който не е сключил брак приживе, не е постигнал пълноценен живот. Затова някои родители се страхуват, че починалият им син ще остане нещастен, ако си отиде сам.
В множество села из Льосовото плато, което обхваща части от провинциите Шанси и Шънси, местните хора признават този обичай. Родителите на починал син обикновено се обръщат към неформална мрежа от познати, роднини или дори посредници с връзки, за да намерят семейство, което наскоро е загубило дъщеря. Макар че продажбата на трупове с комерсиална цел е незаконна в Китай, подобни „доброволни“ споразумения с парични компенсации често се договарят неофициално между семействата.
В някои села дори се смята, че момче, починало на 12 или повече години, има „право“ на булка. Никой от анкетираните не смята обичая за срамен или зловещ — напротив, той се възприема като последен родителски дълг към загубеното дете и отражение на традиционните семейни ценности.